| Практическо Ръководство за начално обучение и работа на театралния звукооператор Стремглавото развитие на електрониката и нейното удивително поевтиняване (благодарим ви, мили братя китайци - нищо, че сте пожълти от нас!) доведоха до сериозно повишаване на изискванията на художественотворческите екипи, работещи в областта на театъра, към звуковата среда и като сложност, и като качество на възпроизвеждане. Така нареченият „театрален звук" - надявам се иронията да се ула¬вя достатъчно ясно! - си отива. И, слава Богу! Все по-често хората, правещи театър, се убеждават в една отдавна известна и неоспорима истина: Най-лесно и най-бързо се стига до съзнанието на човек посредством най-еволюиралия му сетивен орган, ухото. Когато пък се ползват и двете уши, се получава стерео ефект, нали?! Е, дано в някои наши театри осъзнаят най-после колко е съществена тази разлика. Че я карат под най-различни предлози на „едно ухо" от десетилетия... От друга страна, ползвайки по-ефективно и с повечко въображение тази човешка особеност, може да се избегне голяма част от излишните разходи, налагащи се от само себе си вследствие видимата с невъоръжено око напоследък тенденция в театъра да се ползват различни варианти на изразни средства, характерни по-скоро за телевизията и киното - състезание, загубено предварително, ако някой се интересува от мнението ми по въпроса. Масовото разпространение на home Theatre системите повиши (по метода на свикване с хубавото, разбира се!) в чувствителна степен изискванията и на публиката по отношение качеството на звука. А в крайна сметка театърът се прави за нея, макар че има доста мастити театрали, несъгласни с тази теза. Но това е друга тема. Така че, уважаеми настоящи и бъдещи колеги, имам новина - за едни добра, за други... е, каквато е. А именно: бремето на „ случайните " хора в служба „ Звук " на театъра отминава. Даже вече е отминало, ама все още доста хора не могат да видят бялото коремче на мъртвата рибка от изпаренията над блатото... Във всекидневната ви дейност все повече ще ви трябват доста по-широки познания (и умения!) за областта, в която работите, и това е причината за появата на тази книга. Целта е, първо, да се съкрати (поради очевидни за театралите причини) времето за подготовка на нови кадри, от които българският театър отчаяно се нуждае, като им се даде в синтезиран вид всичко онова, което досега се е учило в движение и предимно на базата на собствен опит - процес дълъг, болезнен и неефективен, от който никой в крайна сметка не печели. И второ, да се разширят знанията на хората, които вече работят на това поприще. Защо ли? Ами необходимо им е, ако не искат да бъдат изхвърлени от състезанието. Работата ми наложи в последните няколко години да се запозная с всички тях лично, и то - както се казва! - направо на фронтовата линия. Те (не всички!) имат много качества, част от техния опит е влязъл и в тази книга, но някои глави от нея определено ще им бъдат от полза, ако - разбира се! - са достатъчно любопитни. Надявам се тя да разшири техния хоризонт и да ги направи по-ефективни и (което е по-важното!) по-креативни в работата си. Много от темите, по които се говори в нея, ще бъдат интересни и за хората, занимаващи се с озвучаване на събития извън театралната сцена. Идеята е в този труд (оставяйки настрана познавателната му стойност, ако намерите в него такава за вас) да получавате бързо конкретни отговори на възникнали конкретни въпроси от вашата конкретна професионална действителност. Е, на някои от тях няма да намерите такива, но затова сме хора, за да не сме съвършени. Създаденото от нас също не може да бъде такова. А пък и животът е безкрайно изобретателен, та не за всичко може да се сети човек. Всичко, казано по-горе, обяснява защо тази книга има подчертано утилитарен характер и теоретизациите в нея са сведени до необходимия за целите й минимум. Не ви трябва да знаете по какви физични закони работи един предусилвателен блок, но ви е крайно необходимо да знаете как да боравите с него, така че да поддържате системата безшумна, а пък да имате достатъчно резерви за основните си цели. Същото се отнася и до еквилайзерите, ефект процесорите и т. н. Много по-важно е да знаете защо и кога (винаги, ако трябва да бъда точен!) лошо направеният или недоброкачествен „по рождение" кабел е най- големият ни враг, отколкото на какъв принцип работи балансираният такъв и какво ставало, когато оплетката... Хайде, спирам дотук. Прочети книгата, братко! Току-виж ти свършила работа... Мързелът е много приятен за слушане, но лош съветник, самият аз едва се удържам да не го следвам. Накрая, искам да изкажа дълбоката си признателност на цялата плеяда звукорежисьори (моите учители всъщност!), работили в последните тридесетина години в отдел „Студиен звукозапис" на Българското национално радио, които търпеливо задоволяваха моето вродено любопитство (често прескачащо общоприетите граници), на колегите ми от служба „Звук" на Народния театър начело с един изключително ерудиран по темата човек - инж. Александър Марков, както и на няколкото прекрасни професионалисти, с които съдбата ме срещна. Няма да споменавам тук поредицата от английски, немски, италиански и американски братя, които щедро и безкористно споделяха и споделят и сега своя опит и знания с тези, които не ги мързи да слушат и да се учат, че няма да има край. Тази книга обобщава опита на всички нас и би могла да ви спести много неприятни, даже прединфарктни моменти, които лично на мен -да си призная! - не ми бяха спестени. Ама нищо, в следващия живот започвам обучението по-отрано. Може пък даже и да поумнея. |
Количката е празна
0892 299 007 | -
knigi.bim.bg
knigi@bim.bg
